Демография на общините: големите градове печелят население
Изминалата година се характеризира с позитивна динамика на демографското поле – за поредна година страната има позитивен миграционен баланс, а естественият приръст влезе в своите предпандемични рамки, въпреки и да остава мощно отрицателен. Прегледът на данните на равнище община сочи, че обръщането на миграцията визира съвсем цялата територия на страната, а огромните градове като цяло съумяват да усилят популацията си.
| Интерактивна карта |
На фона на позитивните демографски трендове, регистрирани на национално равнище, през 2023 година популацията на съвсем всички общини в страната продължава да понижава – това се случва в 220 от тях. Големите градове обаче усилват популацията си, като общият растеж в София е 0,5% или 6,2 хиляди души, в Пловдив – 1% или 3,1 хиляди души, във Варна – 0,7% или 2,2 хиляди души. С най-голям растеж в границите на година е община Несебър, която е нараснала популацията си с 13%.
| Интерактивна карта |
През 2023 година понижението на популацията на страната вследствие на естествените процеси е 44 хиляди. Очаквано най-големите номинални спадове са в огромни общини – в София това са -1,9 хиляди души, а челната петица се добавя от Русе, Варна, Перник и Плевен. И тази година единствено четири общини са с позитивен натурален приръст – Твърдица, Гърмен, Николаево и Ябланица.
| Интерактивна карта |
Въпреки общото усъвършенстване в естествения приръст – вследствие на свиването на смъртността през 2023 година след годините на пандемията – доста огромни разлики остават сред обособените общини. Броят на тези, в които естественият приръст е по-силно отрицателен от -20‰ е 30, а с по-малко от -10‰ са 118 общини, струпани най-много в Северна България и изключително в Северозапада, както и в пограничните региони със Сърбия. В огромните градове се следи нормализация, като в столицата естественият приръст е -1,5‰, в Пловдив -1,9‰, във Варна 2,8‰.
| Интерактивна карта |
Далеч по-шарена е картината при миграцията, където през 2023 година салдото на напусналите и заселилите се е позитивен в цели 188 общини, което покрива доста огромна част от страната. Очаквано най-голям е чистият брой мигранти в София – 8,5 хиляди души, а на второ място се подрежда Несебър, с 4,9 хиляди души, най-много в следствие от бързото възобновяване на туризма. С над 4 хиляди души позитивен баланс са и Пловдив и Варна, а в топ 5 е и обичайният водач в миграцията Кърджали. Сред общините, които губят най-вече население са по-слабо стопански развити регионални центрове – Добрич, Монтана, Видин, Враца, Плевен, Сливен, само че за сметка на дребни околни общини, сходно на процесите които видяхме към най-големите центрове през 2020-21 година
| Интерактивна карта |
От позиция на механичния приръст, с най-голям позитивен миграционен баланс по отношение на популацията през 2023 година са дребни общини като Трекляно (+21%), Несебър (+18%), Макреш (+17%). Сред по-големите градове в София коефициентът е 0,7%, в Пловдив – 1,3%, във Варна – 1,4%. Оформят се няколко клъстера от общини с по-ясно изразена отрицателна миграция – край Смолян, Плевен, Враца и Благоевград.
Демографските процеси от последните няколко година сочат към доста закъснение на отрицателната динамичност, движено най-много от позитивната миграция. Също толкоз окуражително е събитието, че тя не е лимитирана единствено в огромните градове и водещите центрове с най-високи заплати и стандарт на живот, само че визира съвсем цялата територия на страната.
Източник: Институт за пазарна икономика
| Интерактивна карта |
На фона на позитивните демографски трендове, регистрирани на национално равнище, през 2023 година популацията на съвсем всички общини в страната продължава да понижава – това се случва в 220 от тях. Големите градове обаче усилват популацията си, като общият растеж в София е 0,5% или 6,2 хиляди души, в Пловдив – 1% или 3,1 хиляди души, във Варна – 0,7% или 2,2 хиляди души. С най-голям растеж в границите на година е община Несебър, която е нараснала популацията си с 13%.
| Интерактивна карта |
През 2023 година понижението на популацията на страната вследствие на естествените процеси е 44 хиляди. Очаквано най-големите номинални спадове са в огромни общини – в София това са -1,9 хиляди души, а челната петица се добавя от Русе, Варна, Перник и Плевен. И тази година единствено четири общини са с позитивен натурален приръст – Твърдица, Гърмен, Николаево и Ябланица.
| Интерактивна карта |
Въпреки общото усъвършенстване в естествения приръст – вследствие на свиването на смъртността през 2023 година след годините на пандемията – доста огромни разлики остават сред обособените общини. Броят на тези, в които естественият приръст е по-силно отрицателен от -20‰ е 30, а с по-малко от -10‰ са 118 общини, струпани най-много в Северна България и изключително в Северозапада, както и в пограничните региони със Сърбия. В огромните градове се следи нормализация, като в столицата естественият приръст е -1,5‰, в Пловдив -1,9‰, във Варна 2,8‰.
| Интерактивна карта |
Далеч по-шарена е картината при миграцията, където през 2023 година салдото на напусналите и заселилите се е позитивен в цели 188 общини, което покрива доста огромна част от страната. Очаквано най-голям е чистият брой мигранти в София – 8,5 хиляди души, а на второ място се подрежда Несебър, с 4,9 хиляди души, най-много в следствие от бързото възобновяване на туризма. С над 4 хиляди души позитивен баланс са и Пловдив и Варна, а в топ 5 е и обичайният водач в миграцията Кърджали. Сред общините, които губят най-вече население са по-слабо стопански развити регионални центрове – Добрич, Монтана, Видин, Враца, Плевен, Сливен, само че за сметка на дребни околни общини, сходно на процесите които видяхме към най-големите центрове през 2020-21 година
| Интерактивна карта |
От позиция на механичния приръст, с най-голям позитивен миграционен баланс по отношение на популацията през 2023 година са дребни общини като Трекляно (+21%), Несебър (+18%), Макреш (+17%). Сред по-големите градове в София коефициентът е 0,7%, в Пловдив – 1,3%, във Варна – 1,4%. Оформят се няколко клъстера от общини с по-ясно изразена отрицателна миграция – край Смолян, Плевен, Враца и Благоевград.
Демографските процеси от последните няколко година сочат към доста закъснение на отрицателната динамичност, движено най-много от позитивната миграция. Също толкоз окуражително е събитието, че тя не е лимитирана единствено в огромните градове и водещите центрове с най-високи заплати и стандарт на живот, само че визира съвсем цялата територия на страната.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ